Какво е добре да се знае при запор върху заплатата на длъжника
- Svetla Ilieva
- Sep 20, 2017
- 3 min read
Първо съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение до работодателя на длъжника. В запорното съобщение до работодателя се съдържа запитване дали работодателят признава вземането, върху което се налага запора, за основателно. В много случаи работодателят или негов представител се обърква от този въпрос и изразява мнение в отговор дали е основателно вземането или не. Всъщност Съдебният изпълнител се интересува не от мнението на работодателя. Съдебният изпълнител всъщност пита дали трудовото възнаграждение на длъжника е над секвестируемия минимум /размера на минималната работна заплата за страната/ и дали вече няма наложени други запори, по които се правят удръжки от получаваното трудово възнаграждение от страна на длъжника.
При запорите важи принципа на първия по право т.е удържането на вноски едновременно на 2-3 и повече запори е незаконосъобразно,както и удържането на суми под секвестируемия минимум.
Подобна е хипотезата и при налагане на запор върху пенсията на длъжника. В този случай се изпраща запорно съобщение до НОИ. От НОИ трябва да дадат отговор дали пенсията на длъжника е в размер над минималната заплата за страната, в който случай само могат да се правят удръжки по принудителен ред и дали вече няма наложени запори за събиране на вземания на други кредитори.
В тридневен срок от получаване на запорното съобщение работодателят, респективно НОИ, трябва да даде писмен отговор на съдебния изпълнител. В отговора се съдържа изявление дали работодателят има готовност да прави удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника и в какъв размер. Ако вече има наложени други запори, работодателят трябва да съобщи тази информация на съдебния изпълнител. В случай, че размерът на заплатата на длъжника не позволява от нея да се правят удръжка, тази информация също трябва да бъде съобщена на съдебния изпълнител от работодателя в тридневен срок от получаване на запорното съобщение.
Ако работодателят не изпълни разпореждането на съдебния изпълнител и не отговори на запитването му в законоустановения срок, съдебният изпълнител може да му налага последователно глоби, докато не изпълни разпореждането му.
На запор подлежи не само основаното трудово възнаграждение на длъжника, но и всяко друго парично възнаграждение /по договори за управление, по граждански договори, премии/.
Начинът, по който се определя какъв размер от трудовото възнаграждение може да бъде удържан по принудителен ред е следният:
От трудовото възнаграждение, в това число премии и надбавки, се изваждат дължимите суми за данъците и осигуровките. От така получената чиста сума, се изчислява размерът на сумата, която може да бъде удържана по принудителен начин чрез запор. В зависимост от размера на така получената сума и обстоятелството дали длъжникът се грижи за деца или не, частта от заплатата която може да бъде удържана се изчислява по скала, съгласно чл. 446 ГПК. От остатъка, получен след приспадане на удръжките са осигуровки и данъци се приспада и несеквестируемия минимум – минималният размер на работната заплата за страната, която към момента е 460 лева.
Вземанията за издръжка не се ограничават до секвестеруемия минимум!
Несекевстируеми са социалните пенсии, обезщетенията за майчинството и болничните, както и всякакъв друг вид социални плащания.
Запор може да бъде наложен и от публичен изпълнител
На основание чл. 198 ал.1 от ДОПК публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения (възбрана, запор на банкови сметки, запор на движими вещи и т.н.) на общата сума до размера на вземането. Обезпечителната мярка се налага с постановление на публичния изпълнител, което трябва да има определени реквизити. Препис от постановлението се изпраща на длъжника и на третите лица, засегнати от действията.
Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от публичния изпълнител, наложил обезпечението. Третото лице уведомява публичния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа. Ограниченията при запор наложен по ДОПК са по-различни от тези по ГПК.Те са описани в чл.213 ал.1 т.5 и ал.2 от ДОПК. На длъжника се удържа сума в размер на до 250 лв месечно без оглед на секвестируемия минимум и размера на минималната заплата за страната.
Commenti