Облагане на търговия с биткойн от физическо лице
- Svetla Ilieva
- Sep 21, 2017
- 2 min read
В общия случай физическите лица облагат своята дейност съобразно разпоредбите на ЗДДФЛ. Но има предвидени и изключения. Такъв пример е разгледан в писмо на НАП ЦУ М-24-36-37 от 24.07.2017г.по повод въпрос на данъкоплатец.
В становището на данъчна администрация е посочено, че доходите от дейност по създаване (добиване) и търгуване с „биткойни“ не са обособени като отделен вид доход, т.е. облагането следва да е съобразено с общите правила и принципи на данъчния закон.
Потвърждава се, че в най-общ смисъл по своята характеристика и предназначение виртуалната валута „биткойн“ може да се определи като финансов актив. За финансовите активи е приложим чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, съгласно който облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Но е посочено, че тези разпоредби не са приложими за доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато не е регистрирано като едноличен търговец. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, то сделките го определят като търговец.
Приема се, че закупуването на специални компютърни системи за създаване (добиване) на биткойни с цел да се реализира печалба от продажбата им на съответните борси е аргумент за това, че дейността ще се осъществява по занятие, т.е. налице е намерение тя да се превърне в постоянен източник на доход. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин дори ако дейността му не е посочена в чл.1, ал. 1 ТЗ.
Въз основа на направения анализ се прави изводът, че е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, според която облагаемият доход се определя по реда на чл.26, ал. 1-6, т.е. по правилата за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, а именно данъчната печалба, определена по реда на ЗКПО.
автор: Мария Янчева
Comentarios