top of page

БСК: Държавата е изгубила 22.6 млрд. лв. от укрити данъци

  • www.capital.bg
  • Oct 2, 2017
  • 3 min read

Най-значителен спад след 2008 г. отчитат приходите от данък печалба и ДДС, което е индикатор за ръст на сивата икономика според доклад на камарата.

Сивата икономика в България е нараснала значително между 2007 и 2016 г., като от укрити данъци държавата е изгубила 22.6 млрд. лв. Това става ясно от доклад на Българска стопанска камара (БСК), базиран на съпоставка между ръста на икономиката и този на постъпленията от данъци. Идеята е, че последните се увеличават с по-бавни темпове спрямо повишението на БВП през годините, което според организацията означава, че сивата икономика нараства.

Потенциални загуби от промени в обема на сивата икономика

Промяна в млрд. лв. и % от БВП

Това не е първото изследване, което прави опит да проследи обема на сивия сектор в страната. Със същата задача досега са се ангажирали и Световната банка, ЕК, АИКБ, VISA Europe, а оценките за 2016 г. варират около една трета от БВП на България. БСК базира изводите си на националната статистика и на логиката, че промените в размера на постъпленията към бюджета трябва да следват ръста на БВП.

Изменение на БВП и данъчни приходи

В % спрямо 2007 г.

Данъчните приходи растат по-бавно Увеличението на стойността на произведените стоки и услуги в страната е значително през последните десет години - от 63.5 млрд. лв. на 92.6 млрд. лв. по текущи цени. Спрямо 2007 г. това се равнява на номинален ръст от 46%, или 5.1% среден годишен темп. Същевременно обаче данъчните приходи за разглеждания период не нарастват със същите темпове, а с по-бавни - увеличението е 35% спрямо нивото от 2007 г. Освен това, разглеждани като процент от БВП, данните показват спад. Така например делът на ДДС и данък печалба е по-нисък през 2016 г., отколкото през 2007 г. "Рязкото намаляване на приходите от данък печалба и данък върху добавената стойност е точен индикатор за ръст на сивата икономика, включително поради факта, че данъчните им ставки не са променяни в разглеждания период", посочва докладът.

Данък печалба и ДДС

Като % от БВП

Данните показват и че нивото на постъпленията от акцизи е останало непроменено между 2007 и 2016 г. въпреки по-високите ставки и обеми на продажбите. Например ставката за горивата отбелязва ръст от 12% до 33%. Това е допълнителен индикатор за нарастването на сивата икономика според БСК. Същевременно обаче през разглеждания период имаше увеличение на минималната и средната работна заплата, минималния осигурителен доход, осигурителната ставка. Всичко това трябва на теория да доведе до повишение и на данъчните приходи. Увеличение на постъпленията от осигурителни вноски и ДДФЛ обаче компенсира спада в тези от ДДС и данък печалба, в резултат на което общите приходи не нарастват като дял от БВП. "На основата на предложената методология можем да заключим, че измененията в обемите на сивата икономика за периода 2007 - 2016 г. са пропорционални на намаления дял на данъчните приходи в БВП", посочва докладът.

Приходи от акцизи

Като дял от БВП

Приходи от осигурителни вноски

Промяна в %

Причините

Според БСК нарастването на обема на сивия сектор е предимно в резултат на неадекватната данъчно-осигурителна политика. "Намалението на данъчните приходи е резултат от недалновидни промени в данъчните и осигурителните системи и неумение на държавата да се справи със събираемостта на данъчните приходи", коментира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Според него законодателят провежда грешна политика по отношение на повишението на облагането, за да компенсира намалените данъчни приходи, вместо да създава стимули за увеличаване на събираемостта. Допълнително докладът критикува липсата на осъдителни присъди и събрани средства въпреки новите мерки за криминализиране на укриването на данъци и осигуровки.За да се намали сивата икономика, БСК предлага няколко промени. Като например вниманието на държавата да се насочи към увеличение на събираемостта, а не към промени в облагането. Други предложения са опростяването на данъчната система, укрепване на аналитичното звено в НАП за установяване на нарушения, въвеждане на ефективни инструменти за отговорност на държавни органи при неизпълнение на законови задължения и други.

Comments


bottom of page