Видове платен отпуск

Кодексът на труда урежда правото на работника или служителя на различни видове отпуск - основни и допълнителни, платени и неплатени, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и майчинство и т.н.

Ще разгледаме какви видове платен годишен отпуск съществуват съгласно българското законодателство и какъв е редът за тяхното ползване.

1. Основен и удължен платен годишен отпуск

Платеният отпуск се ползва от всеки работник или служител съобразно времето зачитащо се за трудов стаж. Той се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя.

Чл. 155. Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.

(2) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.

(4) Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

Видно от цитираната разпоредба, изискването за 8 месеца трудов стаж се изисква само при постъпване първоначално на работа и не се отнася при последващо сключване на трудов договор.

Платен годишен отпуск при нова работа през годината

Когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие. Когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползуват платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер /Чл. 33 НРВПО/

Отпуск при работа на непълно работно време

Работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж./ чл.23 от НРВПО/

Пример:

Съгласно Кодекса на труда при работа на часове минимум половината от законоустановеното работно време това време се зачита за трудов стаж на пълен работен ден. Можем да направим съответният извод,че при работа на 4 и повече часове, отпуската , която се полага на работника е отново 20 дни

Не така стои въпросът обаче с работа на 3 или 2 часа – там отпуската се полага според времето, зачетено за трудов стаж

Право на обезщетение за неизползван отпуск

Трябва да се има предвид,че дори служителят да няма право да ползва платен отпуск, то при прекратяване има право на обезщетение съгласно чл.224 от КТ стига да има един месец отработен трудов стаж съгласно чл.42 ал.3

(3) Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца.

Удължен годишен отпуск

Правото на удължен годишен отпуск се определя от Министерски съвет за определени длъжности. В удължения платен годишен отпуск се включва и основния платен годишен отпуск по чл. 155 ал. 4 от КТ.

Видовете професии и съответният размер на удължения годишен отпуск са изброени в Глава трета, Раздел 1 от Наредбата за работното време почивките и отпуските (чл. 24-31). Най-общо казано това са учителите, възпитателите,преподавателите, педагозите , научни работници, артистичен и технически персонал, летателния състав на гражданското въздухоплаване

2. Допълнителен платен годишен отпуск

Кодексът на труда - чл. 156, ал. 1, установява право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 5 дни за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия на труд

Допълнителният платен годишен отпуск за работа при вредни или специфични условия на труд няма самостоятелно значение. Той се придобива и ползва наред с основния или удължения платен годишен отпуск.

Предназначението му е да осигури допълнителен период от време за възстановяване на работната сила, когато работникът или служителят е работил при вредни или специфични условия на труд. Цели се чрез удължения почивен период да се компенсира негативното влияние на вредните и специфични фактори, въздействали неблагоприятно върху човешкото здраве.

Работникът или служителят придобива право на допълнителен отпуск за вредни или специфични условия на труд само когато е придобил право на редовен (основен или удължен) платен годишен отпуск. Това изрично е предвидено в чл. 156 КТ - правото на допълнителен платен годишен отпуск се придобива при условията на чл. 155, ал. 2 КТ

Според Наредба 3 от 1993 г. вредни условия на труд са тези, при които работата се осъществява под въздействието на силикозоопасни прахове, йонизиращи лъчения, азбест и др. или работа при условиятана шум над 85 децибела. Достатъчно е наличието на посочените вредности, присъщи на работната среда. Без значение е тяхната конкретна стойност.

Видовете работи, за които се полага допълнителен платен годишен отпуск, се определят от Министерски съвет и са уредени в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. Той се ползва от работници и служители, които извършват една от предвидените в чл. 2 от наредбата категории работа не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време

По-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

Допълнителен платен отпуск при ненормиран работен ден

Съгласно чл.139а ал.2 от Кодекса на труда работодателят определя длъжностите, при които поради производствена необходимост е необходимо да работят на ненормиран работен ден

Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.

Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск

3.Отпуски за изпълнение на граждански,обществени и други задължения /чл.157 от КТ/

Такива са отпуските:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

3.при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни;

4. когато лицето е призовано в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице; 5.за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател; 5а.за участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество Интересна е точка 6

6. когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползува работник или служител, който работи 7 или по-малко часове;

Трябва да се има в предвид,че за да се ползва работникът от горепосочения член, трябва да е заявил желанието си предварително

7. за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.-

Възнаграждението за тези дни се поемат от държавния бюджет а не от работодателя.

4.Отпуск за обучение

Важно е да се знае,че той се полага само при форма на обучение без откъсване от производството т. е задочна форма на обучение

Чл. 169. Работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година.

За да ползва работникът отпуск на това основание, е нужно уверение издадено от съответното учебно заведение,че се обучава задочна форма на обучение

5. Особени случаи на годишен отпуск

Работниците и служителите, ненавършили 18 години, имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години./чл. 305 ал.4 КТ/

Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. /чл. 319 КТ/

Правото на този отпуск възниква от датата, когато ТЕЛК е определил % на загубена работоспособност на работника или служителя и съществува до срока на инвалидността.

автор: Боряна Георгиева

#платенгодишенотпуск #допълнителенплатенотпуск