Бартер по ЗДДС
- accountingnews.bg
- Oct 11, 2017
- 3 min read

В практиката се случва страните по дадена сделка да уговорят възнаграждение в стоки и услуги. Уговорката може да се отнася както за цялото възнаграждение, така и за част от него. За такива доставки ЗДДС съдържа специални разпоредби.
Бартерът е разгледан в чл.130 от ЗДДС. Законът приема, че при замяна са налице две насрещни доставки – всяка от страните е продавач на това, което дава и купувач на това, което получава. Съответно всяка от страните издава фактура, съобразена с изискванията на чл.113 и чл.114 от ЗДДС или друг данъчен документ, когато издаването на фактура не е задължително.
Данъчното събитие за всяка една от двете насрещни доставки възниква по общите правила на ЗДДС (чл.130, ал.1 ЗДДС), като най-честата хипотеза на възникване на данъчно събитие е датата на прехвърляне на собственост върху стока или извършването на услуга (чл.25, ал.2 ЗДДС). При бартер доставката, която възникне на по-ранна дата се счита за авансово плащане по втората доставка и съответно данъчната основа за така полученото авансово плащане е равна на данъчната основа на по-рано възникналата доставка (чл.130, ал.3 и 4 ЗДДС).
При определянето на данъчната основа в условия на бартер съществуват следните възможности:
1. Страните да са придали парично изражение на доставките си – в този случай няма особености, всяка от страните е определила стойостта на доставката си и съответно на тази база ще формира данъчната основа при спазване на общите правила на ЗДДС.
2. Страните да не са придали парично изражение на доставките си – в този случай данъчната основа на всяка от доставките се определя при спазване на следните правила:
За стоки – данъчната основа при придобиването или при вноса или себестойността на предоставената стока;
За услуги – данъчната основа на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга;
Когато тези правила не могат да се приложат, то данъчната основа е пазарната цена на предоставената стока или услуга (чл.26, ал.7 ЗДДС).
3. Страните са свързани лица и данъчната основа, определена по реда на чл.26 ЗДДС попада в хипотезите на чл.27, ал.3, т.1 – в този случай данъчната основа е пазарната цена на доставяната стока или услуга, независимо дали страните са придали парично изражение на доставките си или не (чл.26, ал.8 ЗДДС). Важно е да се отбележи, че при бартер между свързани лица е възможно да се определи пазарната цена на стоките и услугите, само за да се провери наличието на условията по чл.27, ал.3, т.1 ЗДДС, въпреки че в последствие тя може да не се приложи като данъчна основа за целите на ЗДДС.
Определянето на данъчната основа за целите на ЗДДС не следва да се смесва с оценката на активите и правилата за признаване на приходи и разходи в съотвествие с приложимите счетоводни стандарти.
Например СС 16 „Дълготрайни материални активи“ (т.5.1. и 5.2.) разграничава замяната на сходни дълготрайни материални активи от замяната на несходни такива.
При сходни активи цената на придобиване на новия актив е балансовата стойност на отдадения актив и не се признава печалба или загуба по сделката.
При несходни активи цената на придобиване е справедливата стойност на получения актив, която е еквивалентна на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички прехвърлени парични средства. Разликата между така определената стойност и балансовата стойност на отдадения актив се признава като печалба или загуба.
По същия начин СС 18 „Приходи“ (т.3.3. и 3.4.) разграничава размяната на стоки и услуги със сходен характер от размяната на несходни стоки и услуги.
В първия случай размяната не се разглежда като сделка, създаваща приходи.
Във втория случай приходът се определя по справедливата тойност на получените стоки и услуги, коригирана със сумата на всички преведени парични средства.
Извадки от нормативни актове, използвани в текста:
ЗДДС Чл. 27. (3) Данъчната основа е пазарната цена при следните доставки:
1. доставка между свързани лица, когато данъчната основа, определена по реда на чл. 26, е:
а) по-ниска от пазарната цена, доставката е облагаема и получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
б) по-ниска от пазарната цена, доставката е освободена и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
в) по-висока от пазарната цена, доставката е облагаема и доставчикът няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит, или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81;
автор:Мария Янчева
Comments