Как може да се ползва безлихвено кредитиране от съдружник
- capital.bg
- Oct 19, 2017
- 3 min read
Има две хипотези, при които това може да се случи

Все по-често в практиката възниква въпросът как един съдружник в дадено дружество може да го кредитира, без да му се налага да тегли банков кредит или заем, тъй като това отнема време и подготовка на голям набор от документи, а в крайна сметка е възможно банковата институция да не отпусне исканата сума в пълен размер, често поради причини, които не стават напълно изяснени.
Тук се появява именно безлихвеното кредитиране, което съдружник може да извърши, без да иска разрешение от когото и да било, а да се възползва от това си право съгласно Търговския закон. Най-важният фактор, на който трябва да се обърне внимание, е в кои случаи съдружник в ООД може да извърши подобен тип кредитиране, без то да бъде приравнено на заем, върху който дружеството да дължи лихва.
След обстоен преглед на правната литература, становища на различни държавни органи, както и на решения на съдилища можем да направим извода, че има две основни хипотези, при наличието на които съдружник може да извърши вътрешнофирмено кредитиране на дружеството си.
Първата е при наличието на възникнала загуба и нейното покриване, а втората е временна необходимост от парични средства. И в двете хипотези задължението за предоставяне на допълнителна парична помощ се разглежда като проявление на личния елемент на всеки един съдружник, тъй като с тези средства се нормализират стопанската дейност и финансовото състояние на дружеството.
В практиката това е предпочитан начин за финансиране на дружеството, тъй като за разлика от банковите кредити, заеми и овърдрафти вътрешното фирмено кредитиране е свързано с:
- по-малък размер на транзакционни разходи - липсата на задължение за начисляване на лихви - гъвкав срок на връщане, без последици и начисляване на лихви при предсрочно погасяване.
От фактическа гледна точка, за да се породи подобно правоотношение между дружеството и неговите съдружници, трябва да са налице следните две условия:
- необходимост от покриване на загуби или временна необходимост от парични средства - решение на общото събрание на съдружниците за предоставяне на допълнителните парични вноски.
Както вече се посочи, допълнителните парични вноски се разглеждат като вътрешен източник на финансиране на дейността на дружеството. Те не се отчитат като част от капитала от дружеството, т.е. този акт не се третира като увеличение на капитала на дружеството, а е по-скоро разчет между дружеството и съдружниците. Първата от предпоставките за предоставяне на допълнителните парични вноски - необходимостта от покриване на загуби, цели по същество чрез допълнителните парични вноски да се избегне откриването на производство по несъстоятелност на дружеството (в хипотезата на свръхзадлъжнялост ), докато при втората предпоставка активите на дружеството надхвърлят неговите задължения, но то е изпаднало във временна ликвидна криза, т.е. не е в състояние за определен период от време да покрие своите изискуеми задължения към своите доставчици.
Важно е да обърнем внимание, че тези две предпоставки са установени от закона в условията на алтернативност, т.е. достатъчно е наличието на поне едната от тях, за да може да се приеме валидно решение за предоставяне на допълнителни парични вноски. Обратно, ако не е налице нито една от двете хипотези, съдружниците нямат право да отпускат средства, без да се начислява лихва.
Друга важна особеност е, че съгласно Търговския закон допълнителните парични вноски се предоставят по силата на решение на общото събрание на съдружниците, което трябва да бъде прието с мнозинство повече от 3/4 от капитала, като дружественият договор може да предвиди и по-голямо мнозинство за приемане на това решение. Следователно задължението за предоставяне на допълнителна парична вноска може да възникне дори против волята на определен съдружник, който е гласувал против решението, ако е достигнато изискуемото от закона или дружествения договор мнозинство. Най- важните реквизити на решението на общото събрание са два:
- да бъде определен размерът на допълнителната парична вноска - срокът за нейното връщане.
Среща се и друга хипотеза, според която срокът за връщане на допълнителните парични вноски може да бъде определен с допълнително решение на ОС. На последно място ще обърна внимание на факта защо този метод на финансиране на дейността е по-предпочитан от дружествата в България. Отговорът се крие в това, че решението за предоставяне на допълнителни парични вноски може да предвиди, че дружеството няма да бъде длъжно да заплаща на съдружниците лихви срещу временното използване на паричните суми, това не означава и обратното, че за периода на използване на средствата съдружниците нямат право да изискват да им бъде изплатен доход под формата на приход от лихви. Именно това обстоятелство подчертава функцията на допълнителните парични вноски за улеснен достъп до финансово подпомагане на неговата дейност.
Commentaires