Кога работодателят не изплаща 3 дни болнични за негова сметка

Съгл. чл. 40, ал.5 от КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

В кои случаи работодателят не дължи възнаграждение за първите три дни от работоспособността на лицето?

Въпреки че тази тема е дискутирана много пъти и има десетки публикувани становища, решихме да ги обобщим:

- Когато временната нетрудоспособност продължава без календарно прекъсване.

Това важи независимо дали лицето представя болничен лист за различно или едно и също заболяване и независимо, дали вторият болничният лист е първичен или вторичен.

По-голямо разяснение се съдържа в Указание на НОИ Изх. № 91-01-240/28.09.2010 г

П Р И М Е Р: Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 7 дни от 5 юли до 11 юли 2010 г. вкл. На 12 юли 2010 г. постъпва в болнично заведение и представя нов първичен болничен лист за 14 дни от 12 юли до 25 юли 2010 г. включително. В случая временната неработоспособност е непрекъсната, независимо че е констатирана с два първични болнични листове, и осигурителят дължи възнаграждение само за първите три работни дни от първия болничен лист

П Р И М Е Р : Служител представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за 2 дни от 8 юли до 9 юли 2010 г. вкл. /четвъртък и петък/. На 12 юли 2010 г. постъпва в болнично заведение и представя нов първичен болничен лист за друго заболяване, което не е във връзка с предходното за 17 дни от 12 юли 2010 г. до 28 юли 2010 г. вкл. В примера неработоспособността е по повод на различни заболявания и има прекъсване в неработни дни. Осигурителят дължи за първите три дни възнаграждение по първия болничен лист и за първите три работни дни от втория болничен лист /12, 13 и 14 юли 2010 г/

- При бременност и раждане В КСО , Глава четвърта ОБЕЗЩЕТЕНИЯ е направено разделение: Раздел I Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване и Раздел II Обезщетения при бременност и раждане. Разпоредбите на Чл. 40, ал.5 са част от Раздел I. и в текста изрично е посочено само „ временна нетрудоспособност“.

……. Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност…….

Т.е обезщетенията за бременност и раждане са изцяло за сметка на ДОО

Временната нетрудоспособност е настъпила след период на прекъсване на осигуряването / например неплатен отпуск без зачитане на осигурителен стаж или самоотлъчка В тези случаи лицето излиза от кръга на осигурените лица. Защо е така:

Според чл. 10 ал.2 КСО:

Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Т.е лицето вече не е осигурено за общо заболяване и майчинство, а изискването на чл. 40 ал.1 е осигурените лица да са осигурени за този риск:

40.(1) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск

- Временна нетрудоспособност на лице без 6 месеца осигурителен стаж Работодателят преценя дали да плати първите три дни за сметка на работодателя или не.

В началото на 2016 Националният осигурителен институт излезе с указание Изх. № 1029-40-1563 /17.02.2016. В него се заявява, че въпросът относно характера на възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО, както и относно начисляването и изплащането му от средствата на осигурителите за работни заплати, не е от компетентност на НОИ.

''Поради това, в случаите в които възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност не е начислено поради липсата на 6-месечен осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство, контролните органи на НОИ нямат основание да издават задължителни предписания по чл. 108, ал.1, т. 3 от КСО за подаване на данни в т. 16.А “Дни във временна неработоспособност с възнаграждение от работодателя на основание чл. 40, ал. 5 от КСО” от декларация образец № 1, за първите три работни дни от настъпването на неработоспособността. В тези случаи данните се подават в т. 16.4 “Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”.

В случаите, в които осигурителите са начислили възнаграждение по чл. 40, ал. 5, контролните органи на НОИ имат право да издадат задължителни предписания за подаване на данните в т. 16.А за дните, за които е начислено или изплатено възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО.''

Работодателят сам решава дали да изплати трите дни за негова сметка на лицето, ако то няма необходимия осигурителен стаж. НОИ следи единствено дали тези дни са подадени в правилната позиция от декларация образец № 1

- Временната нетрудоспособност е настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение

Съгласно чл. 42 ал.2 от КСО , когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни.

В този случай работодателят спира да е осигурител и задължението му, посочено в чл. 40, ал. 5 КСО, за изплащане на първите три дни от периода на временната неработоспособност отпада. Обезщетението за целия срок на временната неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение е изцяло за сметка на НОИ. Не се начисляват и внасят никакви осигуровки от работодателя за периода. При това положение, не се изготвят и подават данни за Декларация Обр. 1 и Декларация Обр. 6. Задължението на работодателя е да приеме болничия лист, и да представи в НОИ Приложение 9 до 10 число на месеца, следващ месеца на подаването, за да може служителят да получи полагащото му се обезщетение от НОИ.

- Временна нетрудоспособност на самоосигуряващите се лица

Паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица за целия период на временната неработоспособност и при бременност и раждане са за сметка на ДОО. Тези лица дефакто нямат работодател и не получават възнаграждение, така че разпоредбата на чл. 40 ал. 5 от КСО е неприложима. За перида на временнатата нетрудоспособност те внасят само 4,8 % здравно осигуряване.върху Мин. осигурителен доход /за 2017 той е 460 лв/

#болнични #обезщетения #работодатели