Когато колекторът почука на вратата

Колекторите са търговски дружества за събиране на вземания или изкупуване на вземания, но те не могат да ползват способите на принудителното изпълнение.

Почти всеки е чувал, а немалко хора са се сблъсквали с представител на колекторска фирма. Те събират просрочени задължения от клиенти на компании, които доставят различни услуги, включително и финансови. Обичайно в обсега на дейността им са физически лица и по правило не се използват за решаване на проблемите на междуфирмената задлъжнялост - там обикновено се ангажират съдебни изпълнители.

Съществено е да се знае, че за разлика от съдебните изпълнители (държавни и частни), на които държавата е възложила със закон да изпълняват една публична функция по осъществяване на принудителното изпълнение, колекторските фирми са търговски дружества, чийто бизнес се състои в събиране на чужди вземания или пък в изкупуването им (най-често на доставчици на услуги), които после събират за своя сметка от длъжниците. Те не могат да образуват изпълнителни дела и да ползват способите на принудителното изпълнение, техните опции опират основно до водене на преговори за извънсъдебно споразумение.

Доставчици на различни услуги са мобилни оператори, които вече включват и домашен интернет и телевизия, компаниите за комунални услуги - ток, вода, газ, парно. Клиенти на колекторите са също така и небанковите финансови институции, които отпускат т.нар. бързи кредити, а все по-често - и банките. Когато физическо лице е ползвало услуга/кредит от тези доставчици и не е платило навреме за това, напълно е възможно в някакъв момент просроченото му задължение да се озове при колекторска компания, особено когато става въпрос за малко непублично задължение, чието събиране в един момент се оказва неефективно, защото разноските за принудително изпълнение могат да надхвърлят дълга.

По принцип доставчиците на услуги не са специализирани в събирането на просрочени дългове. Поради това установената вече и на българския пазар практика е те да продават тези задължения с определен отбив от цената на компании, специализирани в такава дейност. Така гражданинът става длъжник вече на колекторската компания, чиито служители установяват контакт с него.

Добре е да се знае

Трябва да се направи уговорката, че всичко, казано дотук, се отнася за дейността на компании с легална и установена практика, в по-голямата си част собственост на чужди групи, които не използват методи със съмнителен и притеснителен характер, нито пък заблуждават длъжниците, че са съдебни изпълнители (най-често ЧСИ) и действат в рамките на принудително изпълнение, като могат да им наложат запор, възбрана, да направят опис на имущество и т.н. В края на август обаче Камарата на частните съдебни изпълнители обяви, че представители на фирми за събиране на вземания (колектори) се представят за частни съдебни изпълнители (ЧСИ) и заблуждават гражданите, че ще пристъпят към принудително изпълнение. Колекторите нямат такива правомощия и, ако се наложи да пристъпят към такива действия за събиране на едно вземане, те трябва на свой ред да се обърнат към съдебни изпълнители. Камарата предупреди също така, че по закон ЧСИ задължително комуникират писмено с гражданите, като първо връчват съдебните книжа по образуваното изпълнителното дело. Затова, ако гражданин е получил заплаха за запор на заплата, сметки, възбрана или опис на имущество по телефона, това означава, че някой неправомерно се представя за ЧСИ.

Различни варианти и решения

Колекторската компания може да предложи на длъжника различни решения за погасяване на задължението в рамките на извънсъдебно събиране. Според Наръчник за управление на дългове, изготвен от Асоциацията на колекторските агенции в България (чиито членове са 16 компании, които държат над 75% от сектора по събиране на вземания, по тяхна информация; АКАБГ е член на FENCA (Federation of European National Collection Associations), целта е да се постигнат приемливи условия и възстановяване на плащанията по кредита според конкретните условия. Целта на комуникацията между колекторите и длъжника според този наръчник е:

- Да напомнят на клиента, че е в просрочие.

- Да го информират за негативите ("последствията и санкциите"), които той търпи в резултат на това.

- Да проучат и разберат неговото положение и възможностите да възстанови задължението (проучването може да става единствено от данните, които сам длъжникът предостави, както и от данните, с които разполага кредиторът).

- Да влязат в преговори за това под каква форма, в какъв срок и при какви условия задълженият може да започне плащания, без да се стига до съда.

Комуникацията се осъществява по няколко начина - по телефона, писмено - писма, есемеси, както и лични срещи. Основната цел на извънсъдебното събиране на дългове е да се намерят възможности със задълженото лице за възстановяване на плащанията по просрочения дълг или за цялото му погасяване.

Ако не се стигне до споразумение, идва следващата фаза – съд и намеса на съдебен изпълнител.

#частенсъдебенизпълнител #дълг #колектор