Погасителна давност – същност, значение и позоваване

В практиката често се срещат случаите, в които кредитори търсят своите ИЗТЕКЛИ ПО ДАВНОСТ вземания по съдебен ред. Обикновено по реда на заповедното производство – чл.410 ГПК и чл.417 ГПК и основно се разчита на НЕЗНАНИЕТО на длъжника за изтеклата давност. В тези случаи обикновено длъжникът изпуска срока за възражение или се съгласява да сключи споразумение, с което признава вземането. И в двата случая кредиторът получава удовлетворение на своето вземане, което е погасено по давност.

Какво представлява погасителната ДАВНОСТ?

Погасителната давност е ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ, след изтичането на който кредиторът губи правото да иска събиране на вземането по принудителен ред. Самото вземане остава дължимо, но кредиторът не може да иска то да бъде събрано от длъжника по принудителен ред. Погасено по давност вземане може да бъде събрано единствено чрез ДОБРОВОЛНО плащане от страна на длъжника. От момента, в който изтече давностния срок, кредиторът може да разчита само на добрата воля на длъжника да плати задължението си. Той не може да иска това вземане да бъде събрано принудително от длъжника – чрез запори, възбрани, описи и т.н.

Колко време е давностния срок?

Общата погасителна давност, уредена в чл.110 ЗЗД е 5 години. С изтичането й се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В чл. 111 ЗЗД е уредена специалната погасителна давност. Тя се прилага за погасяване само на изрично посочените в нея вземания, а именно: за труд, за обезщетения и неустойки, за наем, лихви и др.периодични плащания. За периодични плащания се считат плащанията за ток, вода, телефон и др.

Начало на давностния срок.

За начало на давността се счита ПАДЕЖА на вземането. От този момент нататък започва да тече срока, в който кредиторът може да извършва действия по принудително събиране на вземането си. След изтичане на 5г. или 3г. от момента на падежа на вземането, кредиторът губи правото си да събира вземането по принудителен ред.

Давността обаче може да бъде прекъсвана при определени условия – съгл. чл.116 и чл. 117 ЗЗД. Тя се прекъсва с признаване на вземането от длъжника – чрез плащане, споразумение и др. Ако в срока бъде предявен иск или възражение, както и с предприемане на принудително събиране. Тези действия водят до прекъсване на давността. Това означава, че след извършването им започва да тече НОВ давностен срок.

Позоваване на изтекла давност.

Давността не се прилага служебно. Длъжникът трябва да направи ИЗРИЧНО възражение за изтекла давност. Кредиторът може да потърси по съдебен ред вземането си, но то ще бъде отхвърлено, ако длъжникът се позове именно на изтеклата давност.

Давността е институт в правото в полза на длъжника. Той позволява на длъжника да се възползва от БЕЗДЕЙСТВИЕТО на кредитора през определен период от време. Преценката обаче дали е изтекъл давностния срок е строго специфична за всеки отделен случай. Хипотезата, в която длъжникът получи заповед за изпълнение и подаде в съда приложеното към нея бланкетно възражение, не е позоваване на изтекла давност, дори давността да е изтекла и длъжникът да е посочил това във възражението. Позоваването на изтеклата давност пред съда следва да бъде направено В СРОКА за отговор за исковата молба, ако кредиторът подаде такава след подаване на бланкетното възражение. Ако кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изтекло по давност вземане, НЕ СЕ ДЪЛЖАТ и разноски на последния при надлежно позоваване на изтекла давност.

автор: Николина Шереметова

#погасителнадавност #давностенсрок #падеж #кредитор