Полагане на личен труд от съдружник

Данъчно третиране

Според разпоредбите на ЗДДФЛ, за целите на данъчното облагане, доходът от полагане на личен труд от съдружник в дружеството е приравнен на доход от трудово правоотношение.

На основание § 1, т. 26, и) от ДР на ЗДДФЛ, трудови правоотношения са правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, извън случаите по чл. 37, ал. 1 / чл. 37 касае доходите от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица/

Правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения се прилагат и относно възнагражденията, изплащани за положен личен труд:

• Авансово удържане на данъка

Когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд съгласно чл. 42(2) ЗДДФЛ, месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

Т.е, ако задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице не са внесени чрез платеца на дохода, при определянето на месечната данъчна основа, същите не могат да бъдат приспаднати.

• Годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи.

Чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ урежда неприложимост на доходите от трудови правоотношения по §1, т. 26., б. „и” от ДР при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по чл. 49, ал. 1 – ал. 7 от същия закон, т.е. основният работодател не е задължен да извършва годишно изравняване на тези доходи.

За съдружника като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд в дружеството, възниква задължение на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация.

При условията на чл. 45, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ, работодателят издава Служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината авансов данък в срок до 10 януари на следващата година (чл. 45, ал. 6, т. 2).

Признаване като разход за предприятието

Реално положеният личен труд в дружеството следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. По този начин разходът за начисленото възнаграждение следва да бъде признат за данъчни цели.

Ако възнаграждението не е изплатено към 31.12 на текущата година:

Съгласно чл. 42. (1) ЗКПО, разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

Непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход.

Прилагане на осигурителното законодателство

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.

Задължението за осигуряване на посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/. Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с Декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната ТД на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/. В тази декларация е предвидено и място, където самоосигуряващото се лице в качеството са на пенсионер може да изрази желанието си да се осигурява за ДОО

• Авансови вноски

Осигурителните вноски за тези лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/.

• Окончателен размер на осигурителния доход

Окончателният размер на осигурителния доход се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Повече информация може да прочетете в статията ни относно Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2016г.

Предвид цитираните разпоредби, осигурителни вноски се внасят с преводно нареждане/вносна бележка или пощенски запис със задължително вписан ЕГН/ЛН/ЛНЧ/служебен номер от регистъра на НАП по съответните сметки на компетентната ТД на НАП, в срока за подаване на данъчната декларация.

Подаване на Декларация 1

За лицата, които получават доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ, задължително се подава информация за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ по реда, определен с Наредба № Н-8

Създаден е код за “Вид осигурен”: 90 - за лицата получаващи доходи по § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване (осигурителен доход, осигурителни вноски, дни в осигуряване и др.), но задължително се подава информация за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ; за лицата, полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се дължи данък по чл. 42 от ЗДДФЛ.

За тези лица в декларация образец № 1 се попълват само данните за данъка в полетата на точки 31, 31а, 32 и 33;

Кога се подава вид осигурен 12 ?

В хипотезата, при която съдружникът получава доход за положен личен труд от дружеството, в което се осигурява като самоосигуряващо се лице, за “Вид осигурен” в т. 12 на декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” следва да се попълва код 12 – за самоосигуряващи се. В този случай, освен данните, свързани с държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително осигуряване и здравното осигуряване, се попълват и полетата на точки 31, 31а, 32 и 33. В поле 31 се вписва начисленият месечен облагаем доход, а в поле 31а - начисленият месечен данък (размерът на начисления от работодателя данък по чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ).

Подаване на Декларация образец 6

Сумата на дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за тези лица се вписва в полетата на точки 16 и 17 от декларация образец № 6. Дължимият данък по чл. 42 от ЗДДФЛ се попълва по реда, приложим за данъка върху доходи от трудови правоотношения.

Самоосигуряващите се лица подават по реда на Наредба № Н-8 декларация обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за общия размер на дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, универсален пенсионен фонд за предходната календарна година в срок до 30 април. В декларацията се включват вноските, които са дължими авансово през годината и размера на окончателните осигурителни вноски, определени по реда на КСО.

В статията са използвани разпоредбите на писмо на НАП: 94-00-219 Относно: полагане на личен труд от съдружник в дружество с ограничена отговорност, във връзка с предмета на дейност на същото.

#личентруд #ЗДДФЛ #съдружник #авансовивноски