Физически лица и електронна търговия – търговски и данъчни аспекти
- accountingnews
- Nov 3, 2017
- 3 min read
Наскоро стана известно, че от НАП изпращат писма до физически лица, за които имат данни от куриерски фирми, че са получили големи суми през 2016 г. и не са ги декларирали. Това е така, защото според законодателството за реализирани доходи се плащат данъци.
Търговци ли са физическите лица, занимаващи се с он-лайн търговия?
По същество физическите лица занимаващи се с он-лайн търговия са търговци. Статутът им законодателно е уреден в чл.1 (3) от ТЗ още от 1991 г.:
“За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин.....”
Чл.2 от ТЗ изрично урежда кои лица не са търговци:
“Не се смятат за търговци:
1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3;
3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.”
Облагането доходите на тези физически лица би следвало да стане в съответствие с чл.26(7) от ЗДДФЛ:
“По реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.”
По-просто казано, облагат се така, все едно са еднолични търговци и попадат под същите разпоредби на ЗС, ЗДДФЛ, КСО и ЗДДС, под които попадат и ЕТ-тата.
Видно от тези разпоредби, лицата занимаващи се с он-лайн търговия, са определени като търговци и реализираните от тях печалби подлежат на облагане.
Липса на документи за покупка
Най-честото оплакване на физическите лица он-лайн търговци е, че нямат фактура за покупката, защото купуват он-лайн или от физически лица, и съответно нямат документално доказана цена на стоката, която продават и ще им обложат целия приход, а не само печалбата.
Твърдението им е несъстоятелно.
Дали се търгува през сайт/платформа/он-лайн инструмет или физически магазин, разликата е само във физическото проявление на мястото за търговия. При покупко-продажбата от едната страна има продавач, от другата страна има купувач.
Ако продавач и купувач са разположени на територията на страната, то документирането на операциите става чрез издаване на документ, съдържащ реквизитите по чл.6 (1) от ЗС:
“Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.”
Как ще се нарече документът – договор, протокол, сметка или по друг начин, няма значение. Нужно е само да се състави. Относно изпълнението на изискването за документална обоснованост се прилагат разпоредбите и на ал.5 и ал.6
“(5) Документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват.
(6) Освен в случаите по ал. 5 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.”
Ако покупката на продаваната стока е извършена от чужбина, няма как да се задължи продавача да спазва изискванията на ЗС. Тогава изисването за документална обоснованост се изпълнява с разпечатка на заявката за покупка от сайта и извършеното плащане. Освен това независимо, че стоката е получена по пощата, ако продавача е от страна, която не е член на ЕС, купувачът може да се обърне към митницата и да му се оформи митническа декларация за вноса. Митническата декларация е задължителна за оформление, когато за вносът се дължат мита и ДДС. В общия случай ДДС се дължи при вноса на стока, чиято цена надвишава равностойността на 15 евро. Мито се дължи ако равностойността на стоката надвишава 150 евро.
Comments