Услуги, извършвани по електронен път (част първа)
- accountingnews
- Nov 7, 2017
- 5 min read
Определението за услуги, които са предоставяни по електронен път (електронни услуги), се съдържа в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, както и в чл.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 на Съвета и Приложение I към него (т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС). Самият факт на комуникация между клиент и доставчик по електронен път не означава, че услугата е извършена по електронен път.
Най-общо това са услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и услуги, които се предоставят по принцип автоматизирано -предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии (чл.7 от Регламента). Индикативен списък се съдържа в Приложение IIот Директивата, а именно:
1) Доставка на интернет адрес, уебхостване, дистанционно поддържане на програми и оборудване;
2) Доставка и осъвременяване на софтуер;
3) Доставка на образи, текст и информация и предоставяне на бази данни;
4) Доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри, и политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия;
5) Доставка на дистанционно обучение.
Повече детайли и насоки се съдържат в пълния текст на чл.7 от Регламента и Приложение Iкъм него (виж извадка в края на текста).
Място на изпълнение
Мястото на изпълнение на доставката на услуги извършвани по електронен път се определя съгласно чл.21 от ЗДДС и това е мястото където е установен получателят, което се извежда от следните норми:
Когато получателите са данъчно задължени лица, приложимо е общото правило на чл.21, ал.2 ЗДДС, съгласно което мястото на изпълнение на услугите е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (или има постоянен обект или постоянен адрес или обичайно пребиваване).
Когато получателите са данъчно незадължени лица, приложимо е специалното правило на чл.21, ал.6 ЗДДС, съгласно което мястото на изпълнение на услугите е там, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване (това е изключение от общия принцип за определяне на място на изпълнение на услуги с получатели данъчно незадължени лица по чл.21, ал.1 ЗДДС).
Датата на възникване на данъчното събитие за услуги, извършвани по електронен път се определя съгласно общите правила на ЗДДС и няма предвидени специални норми (чл.25 ЗДДС).
Кой дължи данъка:
Лицето – платец на данъка при услуги, извършвани по електронен път с място на изпълнение на територията на страната (т.е. получателят е установен на територията на страната) се определя по следните правила:
Когато доставчик е лице, установено на територията на страната, то приложими са общите разпоредби на ЗДДС – данъкът е изискуем от доставчика, регистрано по ЗДДС лице (чл.82, ал.1 ЗДДС), а в случай че доставчикът не е регистрирано по закона лице, то оборотът от извършениете услуги ще формира оборот за задължителна обща регистрация по чл.96 ЗДДС.
Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и получателят е данъчно задължено лице, данъкът е изискуем от получателя (чл.82, ал.2, т.3 ЗДДС).
Когато доставчикът е лице, което не е установено на територията на страната и получателят е данъчно незадължено лице, данъкът е изискуем от доставчика (чл.85а ЗДДС).
Регистрация по ЗДДС
ЗДДС предвижда специални регистрации за услуги извършвани по електронен път:
Регистрация по чл.97б ЗДДС– за данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, когато получателите на услугата са установени на територията на страната и са данъчно незадължени лица.
Регистрация по чл.154 ЗДДС – за прилагане режим извън Съюза.
Регистрация по чл.156 ЗДДС – за прилагане режим в Съюза.
ЗДДС предвижда няколко специални регистрации(режими) във връзка с услугите извършвани по електронен път:
Регистрация по чл.97б ЗДДС– прилага се за данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната и предоставят услуги извършвани по електронен път, когато получателите на услугите са данъчно незадължени лица, установени на територията на страната (или са с постоянен адрес на територията на страната или обичайно пребивават в страната).
За да подлежи на регистрация по чл.97б ЗДДС, доставчикът следва да няма регистрация на някое от следните основания:
1. По чл.154 ЗДДС за прилагане на режим извън Съюза;
2. Регистрация в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза или на режим извън Съюза;
3. По чл.96 ЗДДС – задължителна обща регистрация при достигане на определения в ЗДДС облагаем оборот;
4. По чл.97 ЗДДС – задължителна регистрация при доставки на стоки с монтаж и инсталиране;
5. По чл.98 ЗДДС – задължителна регистрация при извършване на дистанционни продажби на стоки с място наизпълнение на територията на страната, чиято стойност надхвърля прага по чл.20, ал.2, т.2 ЗДДС (към момента този праг е определен на 70,000 лева);
6. По чл.100, ал.1 ЗДДС – доброволна регистрация;
7. По чл.100, ал.3 ЗДДС – доброволна регистрация при упражнен избор извършваните дистанционни продажби на стоки да се считат с място на изпълнение на територията на страната, независимо от прага по чл.20, ал.2, т.2 ЗДДС.
Заявление за регистрация по 97б ЗДДС се подава до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за първата доставка на услуги извършени по електронен път.
Срокът за подаване на заявление за регистрация по чл.97б ЗДДС е 7-дневен при следните хипотези:
Когато данъчно задълженото лице е подало заявление за регистрация за прилагане на режим извън Съюза по чл.154 ЗДДС или е подало заявление за регистрация за прилагане на режим в Съюза или на режим извън Съюза в друга държава членка и получи отказ. Срокът тече от датата на получаване на отказа.
Когато на данъчно задълженото лице е прекратена регистрацията за прилагане на режим извън Съюза по чл.154 ЗДДС или регистрацията за прилагане на режим в Съюза или на режим извън Съюза в друга държава членка. Срокът тече от датата на извършване на първата доставка след преустановяване на прилагането на съответния режим.
Заявлението за регистрация по 97б ЗДДС се подава до ТД на НАП – София (чл.74, ал.6 ППЗДДС), като регистрацията следва да се извърши от органа по приходите в 3-дневен срок от подаване на заявлението (чл.101, ал.8 ЗДДС).
При регистрация по чл.97б ЗДДС първият данъчен период включва и периода от датата на първата доставка до датата на регистрацията.
Регистрираните по чл.97б ЗДДС лица нямат право да посочват в издаваните от тях фактури данък върху добавената стойност за доставки, различни от доставки на услуги извършвани по електронен път на данъчно незадължени лица, установени или с постоянен адрес или обичайно пребиваващи на територията на страната (чл.113, ал.9 ЗДДС).
В случай че след регистрация по чл.97б ЗДДС за данъчно задълженото лице възникнат основания за задължителна регистрация по чл.96, чл.97 или чл.98 ЗДДС, то следва да се регистрира по реда и в сроковете, предвидени за съответния режим. Същото важи и когато данъчно задълженото лице реши да приложи някои от режимите за доброволна регистрация по чл.100, ал.1 или ал.3 ЗДДС. Важна особеност при определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл.96 ЗДДС е, че регистрираните по чл.97б ЗДДС лица не включват в него оборота от доставки на услуги извършени по електронен път на данъчно незадължени лица, установени или с постоянен адрес или обичайно пребиваващи на територията на страната (чл.96, ал.7, т.3 ЗДДС и чл.73, ал.1 ППЗДДС).
Всички хипотези по предходния параграф, както и случаите на регистрация по чл.154 ЗДДС за прилагане на режим извън Съюза и регистрация за прилагане на режим в Съюза или на режим извън Съюза в друга държава членка, са основания за задължителна дерегистрация по чл.97б ЗДДС(чл.107, т.5 ЗДДС). Инициативата за прекратяване на регистрацията в общия случай е на органа по приходите и актът за дерегистрация се връчва на лицето, като датата на връчване се счита за дата на дерегистрацията (чл.110 ЗДДС).
Специална процедура е предвидена при регистрация на лицето за прилагане на режим в Съюза или на режим извън Съюза в друга държава членка – данъчно задълженото лице следва да подаде заявление за дерегистрация по образец в 14-дневен срок от съответната регистрация в друга държава членка (чл.77а ППЗДДС). Заявлението се подава в ТД на НАП – София и органите по приходите имат 7-дневен срок от получаването му да направят проверка на обстоятелствата и 7-дневен срок от приключване на проверката да издадат акт (за дерегистрация или за мотивиран отказ). При специалната процедура за дата на дерегистрация се счита датата на регистрация на лицето в другата държава членка за съответния режим.
(Следва продължение)
автор: Мария Янчева
Commentaires