Услуги, извършвани по електронен път (част втора)
- accountingnews
- Nov 8, 2017
- 3 min read
Режим в Съюза и режим извън Съюза – общи положения
ЗДДС предвижда няколко специални регистрации(режими) във връзка с услугите извършвани по електронен път. За разлика от регистрацията по чл.97б ЗДДС, която е задължителна при определени условия, другите два вида специални регистрации са доброволни.
Регистрациите за прилагане на специален режим в Съюза и на специален режим извън Съюза са приложими когато:
Получателите на услугите са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на държава членка на Европейския съюз; и
Достъвчикът на услугите е данъчно задължено лице, което не е установено в държавата членка по потребление (чл.152, ал.1 ЗДДС). Държавата членка по потребление е тази държава, в която е мястото на изпълнение на услугата, определено по чл.21, ал.6 ЗДДС, а именно където е установен получателят (§1, т.79 ДР ЗДДС).
В зависимост от мястото, на което е установен доставчикът, режимите биват два:
Режим извън Съюза– доставикът на услугите не е установен на територията на Европейския съюз;
Режим в Съюза- доставчикът на услугите е установен на територията на Европейския съюз.
Прилагане на режим в Съюза (чл.156 ЗДДС) и режим извън Съюза (чл.154 ЗДДС) – дава се възможност на данъчно задължените лица да оптимизират административната тежест, свързана с деклариране и разплащане на задълженията за ДДС по повод на доставки на услуги, извършвани по електронен път. Правилата за приложение на двата режима са в голямата си част идентични, но има и различия, обусловени от мястото на установеност на доставчика.
Доставчици, които са регистрирани за някой от двата режима в друга държава членка на Европейския съюз (с изключение на тези, регистрирани за режим в Съюза, които имат постоянен обект на територията на страната) следва да ги прилагат за доставките на услуги извършвани по електронен път на територията на страната с получатели данъчно незадължени лица (чл.152, ал.3 и ал.4 ЗДДС). Прилагането на режимите в тези случаи се изразява в деклариране, внасяне на данъка и задължение за съхраняване на информация по реда на законодателството на държавата членка по идентификация (чл.159ж ЗДДС).
Особеност при прилагане на режим в Съюза от регистрирани по чл.156 ЗДДС лица е изключването на следните доставки от обхвата на режим в Съюза (чл.153 ЗДДС):
Доставки с място на изпълнение на територията на страната, включитело когато те са извършени от постоянен обект на територията на друга държава членка – за тях се прилагат общите правила на ЗДДС;
Доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато лицето има постоянен обект в другата държава членка, независимо дали доставките са извършени от този обект – за тях се прилага законодателството на другата държава членка.
Определяне на мястото на изпълнение на доставките от лица, регистрирани по ЗДДС за прилагане на режимите в Съюза или извън Съюза – определя се по чл.21, ал.6 ЗДДС, т.е. там където са установени получателите – данъчно незадължени лица (чл.158 ЗДДС).
Законодателството на държавата членка по потребление се прилага при определяне на (чл.159, ал.1 и чл.159а ЗДДС):
Данъчната основа;
Датата на възникване на данъчното събитие;
Изискуемостта на данъка;
Данъчната ставка;
Правилата за документиране на доставките.
В държавата членка по идентификация се начислява, декларира и внася дължимия данък (чл.159, ал.2 ЗДДС), като държавата членка по идентификация е тази, в която доставчикът е регистриран за прилагане на един от двата режима (§1, т.80 ДР ЗДДС).
Право на данъчен кредит за получени доставки възниква и се упражнява в зависимост от вида на регистрацията (чл.159в ЗДДС), като са възможни три хипотези:
По общите правила на ЗДДС за получени доставки с място на изпълнение на територията на страната – за лица, регистрирани по чл.156 ЗДДС за прилагане на режим в Съюза и за лица, регистрирани за прилагане на режим в Съюза в друга държава членка и регистрирани на основание чл.96, 97, 98 или чл.100, ал.1 или ал.3 ЗДДС;
По реда на чл.81, ал.2 ЗДДС, предвиден за лица, които не са установени на територията на Европейския съюз, съгласно Наредба Н-10 от 24.08.2006г. – за лица, регистрирани по чл.154 ЗДДС за прилагане на режим извън Съюза и за лица, регистрирани за прилагане на режим извън Съюза в друга държава членка;
По реда на чл.81, ал.2 ЗДДС, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но са установени на територията на Европейския съюз, в съответствие с Наредба Н-9 от 16.12.2009г. – за лица, регистрирани за прилагане на режим в Съюза в друга държава членка, които не са регистрирани на основание чл.96, 97, 98 или чл.100, ал.1 или ал.3 ЗДДС.
Данъчен период– календарното тримесечие (чл.159б, ал.1 ЗДДС), като има специални хипотези при първи и последен данъчен период по чл.159б, ал.2 3 ал.3 ЗДДС.
(Следва продължение)
автор:Мария Янчева
Comments