Счетоводна същност на финансовите резултати

Чували сме, че всеки бизнес съществува, за да печели. Чували сме, че ако един бизнес работи на загуба, ще обяви фалит. Чували сме и сме уверени в чутото. А дали наистина е така? Дали не бъркаме понятието печалба с възможността на даден бизнес да генерира пари? Провокирам Ви, защото има един въпрос, който всеки счетоводител в определен етап от кариерното си развитие чува и всички много, ама изключително много го “обичаме”. Въпросът е: ”Като сме на печалба, къде са парите?”.

Всички много добре знаем, че финансовият резултат е превишението на приходите над разходите за съответен период от време. Ако приходите са по-високи, реализираме печалба. Ако разходите надвишават приходите, реализирали сме загуба. Демонстрираме този принцип във всеки отчет за приходите и разходите (отчет за дохода) който изготвяме.

Можем да погледнем на финансовия резултат и от друга гледна точка:

Финансовият резултат е превишение на стойността на капитала в края на периода над стойността на капитала в началото на периода.

И този подход познаваме много добре и го демонстрираме с всеки баланс (отчет за финансовото състояние), който изготвяме. Всъщност, както и да го погледнем, ще получим една и съща величина и това отново ни е добре известно. Все пак винаги първото нещо, което сравняваме при изготвянето на финансов отчет е дали финансовият резултат по баланс е равен на финансовия резултат по отчета приходите и разходите.

За да успеем да изясним същността на финансовия резултат, трябва преди това да си изясним концепциите, които се прилагат за поддържане на капитала, защото те са отправната точка за концепциите за финансов резултат. Защото различните концепции третират различно понятието капитал. Под капитал следва да се разбира превишението на имуществото (активите) над задълженията (пасивите) на дружеството. По друг начин казано, капиталът е чистото имущество или онази част от имуществото, която остава за собствениците, след като се покрият всички задължения на бизнеса. В националните ни стандарти концепциите за поддръжане на капитала почти не се разглеждат. В Общите разпоредби на НСС има един абзац, който е съкратено копие на разпоредбите от Общата рамка на международните стандарти.

Съгласно параграфи 102-110 от Общата рамка на международните стандарти, съществуват две концепции за поддържане на капитала – финансова и материална. Разликата между тях е в това, как дефинират капитала.

От своя страна финансовата концепция се дели на две:

– капиталът се определя чрез номинални парични единици

– капиталът се определя чрез парични единици на постоянна покупателна способност.

Когато е определен чрез номинални парични единици, всяко изменение на стойността на капитала в края на периода над стойността му в началото на периода, се третира като финансов резултат.

Когато е определен чрез единици на постоянна покупателна способност, за финансов резултат се третира само тази част от изменението в капитала, която надвишава увеличението на общото равнище на цените. Останалото изменение се третира като корекция на оценката на капитала.

Разликата между двата подхода при финансовата концепция, всъщност е в отношението им към ефекта, който инфлацията / дефлацията оказват върху цените. Съвсем опростено може да се представи със следният пример:

На едро една стока струва 20 лв. Бизнесът я купува и я продава на дребно за 50 лв. Когато обаче пак се опита да я купи, на едро тя вече струва 60 лв. Според подхода за поддържане на номиналната стойност на капитала, бизнесът е спечелил 30 лв. Според концепцията за поддържане на постоянната покупателна обаче, бизнесът е загубил 10 лв. Общото увеличение в цената е 40 лв., като бизнесът е успял да си възвърне само 30 лв. от тях.

Материалната концепция за поддържане на капитала борави с понятието капацитет. Капиталът се определя чрез физическия производствен капацитет и печалбата представлява увеличение на този капацитет през периода. Всички ценови промени, засягащи активите и пасивите, се считат за промени в оценката на физическия производствен капацитет на бизнеса. Ако в края на периода бизнесът е успял да запази производствения си капацитет, то той е успял да подържа капитала си. Ако капацитета се е увеличил, значи бизнесът е реализирал печалба. Тази концепция звучи много логично, но понятието капацитет се изчислява и остойностява трудно. Досега тази концепция така и не съм я срещнал приложена в счетоводен отчет независимо, че и националните и международните стандарти дават право да се избере кой модел да се приложи.

След като изяснихме поддържането на капитала, независимо по коя концепция, вече може да се заемем със същността на финансовия резултат. Финансовият резултат е субективна и променлива величина, която дали ще е печалба или загуба и в какъв размер ще бъде, зависи от:

1. Приложимата счетоводна база (счетоводни стандарти) и избраната счетоводна политика:

Различните счетоводни бази имат различни изисквания за оценяване и представяне на едни и същи събития. Като пример може да се посочи капитализацията на лихвата в цената на придобиване на изграждан по стопански начин актив, финансиран със заемен капитал. Това е постановка от международните стандарти. Подобна хипотеза по националните ни стандарти липсва. Дори само това да е разликата в приложимите бази, отчетът изготвен по международните стандарти ще е с по-голяма печалба (по-малка загуба) от същия отчет, но изготвен по изискванията на националните стандарти.

Освен това, отделните стандарти дават и различни подходи за представяне и оценяване –препоръчителен и алтернативен. Примерите са много, но нека се спрем само на един: Оценката на инвестиционните имоти.

Препоръчителният подход е да ги оценяваме и представяме по справедлива цена в края на периода чрез корекция на покупната им цена до моментната им, но макар и като изключение като алтернатива можем да ги представяме и по балансова стойност, формирана от намаление на покупната им цена с начислена амортизация, определена съгласно очаквания им икономически живот. При пазар, на който цената на недвижимите имоти се покачва или спада рязко, разликите между двата подхода води до съществени различия в оценката на инвестиционния имот, а от там и в размера на финансовия резултат.

2. Приблизителните оценки и предположения и избраната политика за оценка на активи и пасиви:

Към датата на отчета дълготрайните активи оценяваме по балансова стойност, формирана от цената им на придобиване намалена с набраната амортизация. Амортизацията зависи от преценката за какъв период възнамеряваме да използваме актива. В случаите когато имаме разсрочено плащане на покупна цена, цената на придобиване се изчислява чрез дисконтиране с лихвен процент, чийто точен размер е приблизителна оценка. Инвестиционните имоти, (а ако прилагаме международните стандарти е възможно така да третираме и дълготрайните активи) преоценяваме по пазарна цена, която винаги е в някакви граници и чийто точен размер отново е приблизителна оценка.

Употребата на материални запаси оценяваме по различни методи, като изборът на конкретен метод зависи от преценка как най-точно се пренася стойността. Отделно в края на периода правим и обезценки на материални запаси, а в определени случаи оценяваме продукцията по нетна реализируема стойност, а не по себестойност.

Вземанията подлежат на обезценка в края на периода и какъв ще е размерът на обезценката отново е субективна преценка на ръководството.

Създадените финансови инструменти (активи и пасиви), както и държаните до падеж финансови инструменти оценяваме по амортизируема стойност, която зависи от предполагаемите парични потоци във времето и избрания лихвен процент. Държаните за търговия и обявените за продажба финансови инструменти оценяваме по пазарна цена.

Излиза, че от цялото имущество и задължения на бизнеса, единствено оценката на парите е нещо точно. И то не всички пари. Все пак съществуват проблеми като “счетоводна каса” и “КТБ”. И тъй като оценката на имущество и задължения, приходи и разходи са приблизителни величини, то и оценката на финансовия резултат също е приблизителна величина.

Счетоводството не е точна наука. Не го ли знаехте досега? “Добре дошли” в реалността, тогава! Ето затова въпросът “Като сме на печалба, къде са парите?” е резонен, колкото и да ни е омразен като на счетоводители. Смятам, че най-логичният счетоводен отговор е да се представи на питащия отчет за паричните потоци, но изготвен по алтернативния метод – чрез преобразуване на финансовият резултат с някои позиции от отчета, така че да се получи размерът на нетния паричен поток.

Дали едно дружество може да е печелившо, а да е в лошо състояние?

Да, може. Ако има много несъбрани вземания. Дори и да ги обезценява, обезценката не е призната за данъчни цели и се получава така, че за несъбрани пари се плащат данъци – ДДС и корпоративен. Този проблем е сериозен и няма да бъде решен, докато търговското ни законодателство не бъде променено така, че да се създадат инструменти всяко дължимо вземане да може да се инкасира без административни проблеми и в кратки срокове. За наше съжаление, от както е започнал т.нар.преход, много хора съградиха “империи” като не плащаха или плащаха изключително трудно на доставчиците си, а за фирмената “верижна задлъжнялост” се заговори открито.

Дали едно дружество може да е губещо и въпреки това да е в добро състояние?

Да, може. Ако е част от печеливш бизнес и в дружеството остават загубите, а печалбите се разпределят в друга част на бизнеса. Ако някой се съмнява, може да потърси в търговския регистър отчетите на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД и сам да провери как от 2007 г., едва през 2016 г. дружеството отчита счетоводна печалба. И най-вероятно това се е случило, защото през 2015 г.-2016 г.рафинерията започна да се спряга от пресата за пример как руските инвеститори не плащат данъци в България. За целия период от 2008 г. до 2015 г. въпросното дружество е все на загуба. В същото време едва ли някой се съмнява, че единствената рафинерия, собственик на най-големия дял от акцизни складове, на една от най-големите вериги бензиностанции и най-големият доставчик на горива на пазара в България не генерира пари.

Автор: Теодор Тодоров

#финансовирезултати #Печалба #Капитал