Изисквания и процедура за прихващане и/или възстановяване на недължимо внесени данъци и осигуровки

Съгласно чл. 128 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП.

Прихващането е приложимо единствено за вземания, посочени в чл. 128, ал. 1 от ДОПК: - данъчни задължения; задължителни осигурителни

вноски; глоби и имуществени санкции, но само тези, които са наложени от органите по приходите; други суми, които подлежат на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство от НАП. Възстановяване е възможно, ако лицата нямат насрещни изискуеми публични задължения, но само такива, които се събират от НАП. От това следва, че сумите по влезли в сила актове, издадени от органи на КАТ и други държавни или общински органи, таксите и данъците, дължими по Закона за местните данъци и такси, не подлежат на прихващане от органите по приходите в НАП. По принцип, за да се стигне до прихващане/възстановяване, е необходимо да са налице две условия - да е осъществено реално плащане на данъчни или осигурителни задължения в България и да се установи, че същите не са дължими. Съгласно чл. 162, ал. 4 от ДОПК присъдените с влязло в сила съдебно решение суми, за обезщетения и разноски, имат характер на частно- правно вземане, което означава, че същите не подлежат на прихващане, съгласно процедурата на чл. 129, а на възстановяване. Тези вземания, предявени от лицата пред НАП, могат да се прихващат само с насрещно изискуемо и ликвидно вземане на НАП с частноправен характер. Друго важно изискване на закона е публичните вземания, с които ще се извършва прихващането, да са изискуеми. ДОПК не съдържа легална дефиниция на понятието, но същото може да бъде изведено от общите правила. Изискуемо е това задължение, чийто срок на изпълнение (падеж) е настъпил. В зависимост от вида на задължението изискуемостта е различна. При прихващане на две насрещни и изискуеми вземания, те се считат погасени до размера на по-малкото от тях. Субсидиарното прилагане на нормата на чл. 104 от ЗЗД определя момента, в който двете вземания се считат за погасени - от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Следователно погасяването настъпва по силата на акта на органа по приходите, но има обратно действие - от датата, на която двете вземания са могли да бъдат прихванати. Поради този обратен ефект е възможно и прихващане на задължение, което е погасено по давност при условията на чл. 128, ал. 1, изречение второ от ДОПК. Това е осъществимо, ако вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност. Следва да се има предвид, че с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него акцесорни вземания - за лихви, макар давността за тях да не е изтекла. Ако няма изискуемо или погасено по давност задължение за прихващане, недължимо платените или събрани суми се връщат (възстановяват) на лицето. На възстановяване подлежат недължимо платени или събрани от лицата суми за данъци, задължителни осигурителни вноски и други, изчерпателно посочени в член 128 от ДОПК суми. Следователно, за да възникне основание за прихващане и/или възстановяване следва да се установи дали сумите са неоснователно внесени. Относно възстановяването на ДДС въз основа на административен акт, с който е признато право на приспадане на данъчен кредит, виж коментар по Решение № 620 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10573/2009 г. в разработката "Възстановяване на надвзети и недължимо внесени данъци".

Процедурата по прихващане и възстановяване е уредена в чл. 128 - 132 от ДОПК и е един от често срещаните способи за погасяване на публични вземания. Прилага се при недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно българското данъчно и осигурително законодателство. Производството по ДОПК се осъществява само от органите по приходите (чл. 129 и чл. 170 от ДОПК ) - но може да бъде инициирано както от тях, така и от всички лица по чл. 14 от ДОПК. Правото на прихващане и/или възстановяване може да бъде извършено: - направо по подадена декларация за подоходен или местен данък или по искане за възстановяване на такъв данък; - по ревизионен акт; - по акт за прихващане или възстановяване, който се издава като последица от извършена проверка. Прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Подадените от задължените лица искания автоматично стартират процедурата по прихващане и възстановяване съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК. След постъпване на искането може да се възложи извършването на ревизия или проверка. Воден от основните принципи за работа на приходната администрация, предвидени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК органът по приходите в хода на проверката или ревизията следва да изясни наличието на подлежащи на прихващане или възстановяване суми съгласно процесуалните разпоредби на чл. 129 и следващите от ДОПК. Данъците се установяват чрез декларация, акт за установяване на задължения по чл. 106 и 107 от ДОПК и ревизионен акт. Само и единствено въз основа на подадено искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК не може да се възстанови надвесен данък по ЗДДФЛ. С Акт за прихващане или възстановяване не се установяват данъчни задължения. От регламента на чл. 129, ал. 2 от ДОПК е видно, че в случаите, когато е инициирано производство по прихващане или възстановяване, то съответният компетентен орган по приходите следва да извърши преценка за предвидения процесуален ред по ДОПК - да възложи извършването или на проверка, или на ревизия и да образува производство. Във вътрешните правила за работа на администрацията - процедура ОК-18 е прецизирано в кои случаи се извършва проверка, а преценката за извършване на текуща селекция е регламентирана в процедура К-3. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: • суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; • незаконосъобразно отказани за възстановяване суми.

#недължимовнесениданъци #ДОПК #исканезаприхващанеивъзстановяване #Актзаприхващанеиливъзстановяване #ЗДДФЛ