Отмяна на акт за дерeгистрация по ЗДДС

По повод отправен от дружество въпрос данъчна администрация изразява становище във връзка с действието на отмяна на акт за дерегистрация по ЗДДС (изх.№ 2071/ 25.09.2017г.). Изложените факти са следните: дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 17.07.2015г. по инициатива на органа по приходите на основание чл.176, т.1 ЗДДС. Актът е обжалван и отменен като незаконосъобразен с окончателно решение на ВАС 4776 от 18.04.2017г. Междувременно лицето е регистрирано отново по ЗДДС при достигане на облагаем оборот на 11.11.2015г. Отправеният въпрос към НАП е: налице ли е право на данъчен кредит за периода, през който дружеството не е било регистрирано на основание отменения акт, а именно 17.07.2015г. – 11.11.2015г. Изразено е становище, че в хипотезата на чл.176, датата на дерегистрация е датата на връчване на акта и на основание чл.106, ал.1 ЗДДС след тази дата лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен ако друго не е предвидено в закона. Отмяната на акта за дерегистрация по съдебен ред поражда действие от датата на влизане в сила на съдебното решение. Следователно не е налице право на данъчен кредит за посочения период, тъй като лицето не е било регистрирано. За съжаление в становището не са посочени мотиви и норми, на които се обосновават органите по приходите. Не са коментирани аргументи, с които се отхвърля възможността отмяната на акта за дерегистрация (индивидуален административен акт) да поражда действие с обратна сила, т.е. дали данъчна администрация не следва да регистрира дружеството, считано от датата на връчване на акта за дерегистрация, като му даде възможност да подаде отчетни регистри за пропуснатите периоди. Разбира се в този случай ще е налице не само право на данъчен кредит за горепосочения период, но и задължение за начисляване на данък за извършените облагаеми достаки в същия период. Още повече ЗДДС съдържа хипотези на регистрация по ЗДДС с дата, обусловена от настъпване на определени обстоятелства, а не задължително в сила от датата на връчване на акта. Например при придобиване на стоки и услуги по чл.10, ал.1 ЗДДС от регистрирано лице (апорт, преобразуване и други). Друг пример е регистрацията по инициатива на орган по приходите на основание чл.102 ЗДДС, когато е било налице основание за задължителна регистрация, но лицето не е подало заявление в срок. В този случай е предвидено с ревизионен акт да се определят задължения за ДДС за периоди преди акта за регистрация. В този смисъл има съдебна практика, например Решение 2508/18.02.2011г. на ВАС, в което е постановено, че отмяната на акт за регистрация по ЗДДС по съдебен ред има обратно действие и съответно за периода от датата на регистрация до отмяната не се дължи ДДС, тъй като самият факт на регистрация не е източник на задължението за начисляване и внасяне на данък.

#дерeгистрацияпоЗДДС #Отмянанаактзадерeгистрация #зддс #НАП