Данъчно третиране на спонсорството

Данъчното третиране на спонсорството е регламентирано от КТ чл. 222, чл. 234, чл. 235,чл. 293, чл. 294, ТЗ - чл. 286, ЗКПО - чл. 26, чл. 31, чл. 204,§ 1, ЗДДС - чл. 6, чл. 9, ЗДДФЛ и ЗЗД - чл. 225 - 227.

Договор за спонсорство - характеристики За разлика от дарението, което правно е регламентирано в Закона за задълженията и договорите от чл. 225 до 227 вкл., договорът за спонсорство няма изрична правна уредба. Същият най-общо би могъл да се дефинира като договор, по силата на който спонсорираното лице получава икономическа помощ от спонсора за реализиране на спортна, културна, научна или друг вид дейност, срещу което се задължава да рекламира спонсора като популяризира неговото име, търговска марка, дейността или продуктите му. С оглед на това, че липсва изрична правна уредба на договора за спонсорство, то съгласно чл. 9 от Закона за задълженията и договорите страните по него сами определят своите права и задължения, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Препоръчително той да се сключва в писмена форма с оглед на лесното установяване на произтичащите от него права и задължения. Страна по договор за спонсорство може да бъде всяко физическо или юридическо лице. При договора за спонсорство винаги се уговаря размер на насрещна престация, което го отличава от дарението, при което е налице безвъзмездност. Насрещната престация, която дължи спонсорираното лице може да е имуществено нееквивалентна или еквивалентна на предоставената от спонсора икономическа помощ. В случаите, при които в съответствие с договора за спонсорство спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация - реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, тогава сделката им се квалифицира като "търговска", по смисъла на чл. 1 и чл. 286 от Търговския закон (ТЗ).

Данъчно облагане на спонсорство, отчетено като разход По отношение на разходите, свързани с т. нар. "спонсорство", следва да се има предвид, че ЗКПО не съдържа специален ред за данъчно третиране на подобен тип разходи и не съдържа дефиниция на това понятие. Предвид изложеното, при анализа на подобен вид разходи, е необходимо да се прилага следната методология: - доколкото срещу начислените разходи (предоставените средства) се предоставя еквивалентна насрещна престация под формата на рекламна услуга, която е в рамките на обичайните размери за съответната дейност на "спонсора", то по съществото си е налице счетоводен разход за реклама, който е принципно признат за целите на корпоративното данъчно облагане; По смисъла на § 1, т. 33 от ЗКПО "Разходи за реклама" са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. - в случаите, когато размерът на начислените разходи превишава стойността на предоставената насрещна рекламна услуга, размерът на превишението следва да се класифицира и третира за данъчни цели като разход за дарение - в зависимост от спецификата на конкретната фактическа обстановка да се приложи реда на облекчения данъчен режим (чл. 31 от ЗКПО) или да се разглежда като положителна данъчна постоянна разлика (чл. 26, т. 7 от ЗКПО). Разпоредбата на чл. 31 от ЗКПО изрично посочва лицата, в чиято полза може да да се направи дарение, както и до какъв размер. Спазването на тези изисквания е предпоставка за признаване на разхода. Съгласно чл. 26, т. 7 от ЗКПО непризнат разход е този, който не е в полза на лицата, посочени в чл. 31, ал. 1 и не отговаря на посочените изисквания в същия член. Спонсорството от гледна точка на ЗДДС Доставка по смисъла на ЗДДС е уредена в чл. 6 и 9 от ЗДДС. Предвид определението за спонсорство, дадено по-горе, в случаите на спонсорство не е налице доставка по смисъла на ЗДДС и съответно данък добавена стойност не се дължи.

#спонсорство #данъчнооблагане #реклама