Данъчно облагане на свободните професии-общи положения

Облагане съгласно ЗДДФЛ

Лицата със свободни професии се облагат с данък върху годишната данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност. Съгласно чл. 30 годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява със: - вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО; - внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице; - вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, когато облагаемият доход по чл. 29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход. Известно отстъпление от философията на плоския данък в чист вид е, че придобитият доход да се намалява с разходи за дейността, макар и в редуцирани размери. Физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, ще могат да намаляват облагаемият си доход от стопанска дейност по следния начин, съгласно чл. 29: - с 40 на сто за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители; - с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. В облагаемия доход не се включват доходи, които са участвали при формиране на облагаем доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ за предходни данъчни години, но се включват доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през период на облагане с данък по чл. 14, ал. 2 от ЗДДФЛ и които не са участвали при формиране на счетоводния финансов резултат за годината на придобиване, а биха участвали при формирането на счетоводния финансов резултат за текущата година, ако лицето се облагаше по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ. Също така, плоският данък в чист вид не предвижда данъчни облекчения, но в това отношение, нашият законодател не е лишил данъчно задължените лица от облекчения, макар и силно променени. Без да ги разглеждаме подробно, ще отбележим, че съществуват данъчни облекчения, с които се намалява годишната данъчна основа за лица с намалена работоспособност; за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане; при дарения; облекчения за млади семейства; за деца и за извършени безкасови плащания. Поради наличието на изискване, съгласно определенията в § 1 от ДР на закона за "упражняване на занаят", "лица, упражняващи свободна професия" и "извънтрудови правоотношения", лицето да не е регистрирано като едноличен търговец възникват затруднения при определяне на приложното поле на чл. 29. Това изискване се възприема буквално и ограничително и вместо да пояснява то затруднява прилагането на разпоредбата на чл. 29. Това наложи и Националната агенция за приходите да излезе с разяснения в писмо изх. № 24-00-7 от 11.04.2008 г. Безспорно едноличният търговец не е отделен субект на правото и е необходимо да се разграничи качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот, но такова разграничение е възможно единствено в зависимост от характера на извършваните от него сделки и услуги. Следователно въпрос на преценка е дали едно регистрирано като едноличен търговец физическо лице може да образува данъчна основа по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ за доходи от сделки, които е предприело без да обявява извършването им в търговско качество. В този смисъл е напълно допустимо едно физическо лице да декларира доходи в различните приложения на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, включително едновременно и за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и за доходи от друга стопанска дейност.

Облагане съгласно ЗДДС

Съгласно чл. 3 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност. Член 3, ал. 2 дефинира като независима икономическа дейност, дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Именно в частта си по отношение на свободните професии тази разпоредба бе многократно атакувана. С Решение № 7 от 23.04.2007 г. Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изречение първо от ЗДДС в частта й, включваща израза "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус". Но тъй като това решение бе свързано предимно с процесуални нарушения фактически Конституционния съд не се бе произнесъл по съществото на въпроса, дали лицата, упражняващи свободна професия, извършват независима икономическа дейност или не. Това послужи за основание на Националната агенция по приходите да излезе с официално становище изразено в писмо изх. № 24-00-31/08.05.2007. Това становище също бе атакувано и с Решение на Конституционния съд от 28.02.2008 г. по к. д. № 10/2007 г. се отхвърли искането на 53 народни представители от ХL Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 3, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, в частта му "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус". Всичко това доведе до обстоятелството, че при измененията и допълненията на ЗДДС (ДВ, бр. 108 от 2007 г.) в чл. 3, ал. 2, изречение първо накрая отново се добави "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус", което причисли лицата, упражняващи свободни професии към данъчно задължените лица. Т. 5 на чл. 44 е отменена, с което процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства се изключва от кръга на освободените доставки.

Съгласно § 50, ал. 2 от ЗДДС за доставките на услуги по процесуално представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства, когато са доставки с периодично или поетапно изпълнение, се прилага данъчният режим към датата на съответното данъчно събитие, определено по реда на чл. 25, ал. 4 от закона. Следователно, физическите лица, упражняващи свободна професия са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, същите са длъжни да прилагат в това си качество разпоредбите на закона и тези от тях, които извършват облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, са длъжни да се регистрират за целите на ЗДДС след достигане на облагаемия оборот по чл. 96 от ЗДДС и да начисляват данък върху извършваните от тях облагаеми доставки.

#свободнапрофесия #данъчнооблагане #ЗДДФЛ #зддс