Нови моменти в режима на сумирано отчитане на работното време

От 1 януари 2018 г. се въвеждат по-ясни правила в изготвянето, съответно изменението на графиците за работа и отчитането на положения труд в края на сумарния период.

Сумираното отчитане на работното време съгласно чл. 142 от Кодекса на труда е една изключително гъвкава форма на работно време и поради това особено предпочитана в секторите производство и търговия. Тук извънредният труд има съвсем различно измерение – да се надхвърли "класическият" осемчасов работен ден е съвсем допустимо, тъй като сумарното отчитане позволява на работодателите да предвидят през определени дни и месеци по-дълго (от законоустановеното) работно време, а през други дни/месеци – по-кратко такова, така че в крайна сметка в края на сумарния период (1-2-3-месечен, но не повече от 6 месеца) средното работно време на съответния работник/служител да не надхвърля законоустановения максимум от 8 работни часа на ден.

Ако все пак поради една или друга причина (напр. непредвидено заместване на работник или служител по болест, предколедна производствена необходимост и пр.) средното работно време на работника или служителя надхвърли 8 часа, за работодателя възниква задължение за заплащане на извънреден труд с добавка от 50%.

Действащата нормативна уредба

Понастоящем Наредбата за работното време, почивките и отпуските съвсем не е изчерпателна по отношение режима на сумирано отчитане на работното време. Тя не предлага конкретна регламентация на реда за изготвяне и промяна на графиците, отчитане на отпуските и болничните и пр., и създава поради това противоречиви интерпретации и затруднения дори и сред компетентните органи по труда. Поради това предприетите промени на наредбата, които влизат в сила от 1 януари 2018 г., на практика въвеждат едни по-ясни правила в изготвянето, съответно изменението на графиците за работа и отчитането на положения труд в края на сумарния период.

Към какво са насочени тези промени

- въвеждане на ясни правила относно изготвянето на графиците; - установяване на нормата за продължителност на работното време; - нови правила за превръщането на нощните часове в дневни; - правила за отчитане на работните часове и изчисляване на трудовото възнаграждение.

Графиците и задължението за информиране

Паралелно с досегашното задължение на работодателите за утвърждаване на предварителни поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното отчитане, е въведено и задължение на работодателите за запознаване на работниците и служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Липсва обаче конкретика до кой момент най-късно преди започване на работата по график работодателят трябва да предприеме съответното информиране, което от своя страна поражда нови въпроси: достатъчно ли е например при 6-месечен сумарен период работодателят да уведоми работниците и служителите си за графика само ден преди започване на работата по новия график? По лично мнение, при установени по-дълги сумарни периоди уведомяването трябва да се извършва в по-ранен момент, но практиката ще покаже доколко и как този модел ще работи у нас.

Също така не е конкретизиран начинът на информиране, като в това отношение законодателят е предоставил пълна свобода на работодателя и този му подход следва да се приветства. Така например в големите производства по-удачен вариант на информиране би бил окачването на графика на видно място в предприятието, а в предприятията, възлагащи надомна работа, съответно работа от разстояние, където надомните работници и служители рядко посещават централния фирмен офис, индивидуалното уведомяване би бил един по-удачен начин.

Тези предварителни графици могат да бъдат променяни от работодателя при промяна на броя на заетите работници и служители или при промяна на обстоятелствата, при които те са били утвърдени (например отсъстващ работник/служител по болест). Поименните графици, както и досега, следва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.

Норма за продължителност на работното време

Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време. Изрично вече се посочва, че нормата за продължителност на работното време за сумарния период се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. При многомесечно сумирано изчисляване на работното време при изготвянето на графиците работодателите трябва да съблюдават нормата на работното време общо за целия период, а не по отделните месеци.

Превръщането на нощните часове в дневни

Изрично е регламентирано, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд. Превръщането се извършва с коефициента съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Следователно в графика следва да се заложат толкова часове, които след превръщане на нощния труд в дневен дават работен ден от 8 часа, така че работодателят да не допуска работа над определената за месеца норма.

Изключение е предвидено, когато за съответното работно място е установено намалено работно време, както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта – в тези хипотези превръщане на нощните часове в дневни не се извършва. Следва да се има предвид, че превръщането на нощните часове в дневни има за цел месечната норма така да бъде определена предварително (с графика), че принципно да не води до полагане на извънреден труд.

Дните отпуск

По-нататък новите нормативни текстове внесоха дългоочакваната яснота относно дните на отпуск по график (платен годишен отпуск и др.), както и относно дните по болест, които до момента по тълкуване на контролните органи задължително се включваха в работното време на съответния работник или служител и в крайна сметка често водеха до надвишаване на нормата работно време за периода, респ. до "фиктивен" извънреден труд. Сега новите изменения изрично предвиждат преизчисляване на нормата за продължителност на работното време, ако в рамките на периода работникът или служителят е ползвал отпуск (независимо от неговото основание). В този случай от броя на работните дни за съответния сумарен период се изваждат дните, в които работникът или служителят е следвало по график да бъде на работа, но е използвал отпуск.

Изравняването и заплащането на часовете

Ако работодателят изготви график за периода, в резултат на който работникът или служителят отработи по-малко часове от нормата си, работодателят дължи заплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение. В тези случаи се приема, че работникът или служителят е бил в престой не по своя вина. Отново в пълен размер работодателят заплаща трудовото възнаграждение на работници и служители, чиито трудови договори бъдат прекратени преди изтичането на сумарния период, макар да не са отработили всички часове съобразно графика си. Тези правила не се прилагат, ако работникът или служителят виновно не се е явявал на работа. Ако пък в края на периода отработените от работника или служителя часове надвишават нормата му за периода, работодателят отчита и заплаща времето в повече като извънреден труд.

Така, ако работодател е избрал едномесечен период на отчитане на работното време и в месеца има 20 работни дни, нормата работно време за периода ще бъде 160 часа. Отработеното от работника или служителя в повече (над 160 часа) следва да се заплати като извънреден труд и се отчита пред инспекцията по труда.

Съгласно Писмо № 94-4103 от 22.07.2014 г. на МТСП на отчитане подлежи само действително положеният извънреден труд, отработен над месечната норма за продължителност на работното време, без превръщане обаче на нощните часове в дневни. Това е така, защото получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд, тъй като в този случай работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.

#Новимоменти #сумираноотчитане #работновреме