Осигуряване на пенсионер, работещ на граждански договор

Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудови правоотношения, е регламентиран в чл.4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.

В чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО е записано, че за лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение в случай, че месечният размер на същото е равен или по – голям от една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Това означава, че ако сте получили възнаграждение по граждански договор, чийто размер след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността е по – малък от минималната работна заплата и нямате друг доход от трудова дейност, то върху него не се дължат осигурителни вноски. В чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО се уточнява, че за лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, се дължат осигурителни вноски, независимо от размера на полученото възнаграждение, когато са осигурени на друго основание през съответния месец. Или с други думи казано - ако работите във фирма на трудов договор и сте положили труд по граждански договор, то независимо от размера на възнаграждението по гражданския договор, се дължат осигурителни вноски върху него.

Как стои въпросът, когато лицето, което полага труд без трудово правоотношение, е пенсионер? Отговор на този въпрос намираме в разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ. Лицата, на които е отпусната пенсия и полагат труд без трудово правоотношение, за което получават възнаграждение, не подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. На това основание пенсионерите, получаващи доходи от работа без трудови правоотношения, се осигуряват единствено по тяхно желание, т.е. това е тяхно право, което могат да упражнят или не. Желанието да се осигуряват за посочените осигурителни рискове, трябва дабъде изрично заявено.

Единствено и само, когато лицето, на което е отпусната пенсия, изрично заяви желанието си да се осигурява в документа „Сметка за изплатени суми“, тогава възложителят по гражданския договор има задължение да удържи и внесе осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване. В противен случай не следва да се начисляват и удържат осигурителни вноски при изплащане на възнаграждението.

Как стои въпросът със здравното осигуряване на тези лица?

Редът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа по граждански договор е регламентиран в чл. 40, ал. 1, т. 3, б. „а“ – „в“ от Закона за здравнотоосигуряване /ЗЗО/. За съжаление в ЗЗО липсва подобен текст нацитираните по – горе разпоредби, касаещ здравнотоосигуряване на пенсионерите, които полагат труд без трудовоправоотношение, т.е. няма норма, която да освобождава тезилица от здравноосигурителни вноски. Съгласно чл. 40, ал. 1, т.4 от ЗЗО, вноските за здравно осигуряване за пенсионерите са за сметкана републиканския бюджет.

За получаващите пенсии, които полагат труд без трудово правоотношение, се внасят здравноосигурителни вноски, ако полученото от тях възнаграждение /от един или повече възложители/ за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната след намаляването му с нормативно признатите разходи съгласно чл. 29 от Закона за доходите на физическите лица. Дължимата от лицето част се удържа при изплащане на възнаграждението, независимо, че то е осигурено по реда на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО от републиканския бюджет. В тези случаи сумата,представляваща сбор от получаваната пенсия и възнаграждението, не трябва да превишава максималния месечен осигурителен доход, който за 2018 г. е 2600 лв. За лицата, на които е отпусната пенсия и полагат труд по граждански договор, не се дължат здравноосигурителни вноски, ако са изпълнени следните условия:

1. Размерът на полученото възнаграждение за месеца е по-малко от минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи.

2. Лицето не е осигурено здравно на друго основание, например по трудов договор.

Автор: Ана Петрова

#Осигуряваненапенсионер #гражданскидоговор