Какво е извънреден труд?

Разрешен ли е извънредният труд?

По правило извънредният труд, макар и наложителен е забранен.

Чл. 143. (1) КТ Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

(2) Извънредният труд е забранен.

Допускане по изключение

По изключение извънредният труд може да се допуска при строго конкретни причини, уточнени в чл.144 от КТ. Най-често приложими са точки 5 и 6:

5. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;

6. за извършване на усилена сезонна работа.

Дори положен по изключение, извънредният труд е ограничен според нашето законодателство на основание чл.146 ал.1 от КТ а именно:

Чл. 146. (1) Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.

(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:

1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец

2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;

3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

(3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1 - 3.

/при отбрана на страната, преодоляване на бедствия и аварии/

Извънреден труд при СИРВ

Важно е да се спомене, че в условията на сумирано изчисляване на работното време на основание чл.142 ал.2 от КТ, с приетите промени в сила от 01.01.2018г. е недопустимо в проекто графиците да присъства извънреден труд. Това се дължи на факта, че извънредният труд по правило е забранен и не е допустимо да бъде заложен авансово.

Абсолютна забрана на извънредния труд за някои работници

Извънредният труд е забранен за някои категории работници на основание чл.147 ал.1 от КТ и това са:

1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички или служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;

3. майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;

4. трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;

5. работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

Не се разрешава полагането на извънреден труд, освен в случаите по чл. 144, т. 1 - 3 от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1.

Как са защитени работницитие от полагане на извънреден труд?

Законодателят разпредя защитата на два вида – такава, която може да бъде прескочена с писмено съгласие на лицето и такава, която не позволява във всички случаи полагането на извънреден труд.

Работникът може да откаже да положи извънреден труд, като това не трябва окаже неблагоприятно въздействие върху работната му среда. Отказът не е необходимо да е мотивиран за разлика от заповедта за извънреден труд.

Отчитане на извънредния труд

Извънредният труд се отчита всяка година до 31ви януари в Инспекция по труда и се води книга за отчитането му.

Заплащане на извънредния труд

Заплащането на извънредния труд е уредено в чл.262 от Кодекса на труда

Чл. 262. (1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:

1. 50 на сто - за работа през работните дни;

2. 75 на сто - за работа през почивните дни;

3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;

4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

(2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Трябва да се има предвид, че при работа по време на официален празник това време се заплаща и като извънреден труд и като труд на официален празник в условията на подневно отчитане на работното време.

Поради това, когато се налага полагане на труд в официален празник и извънреден труд като системно условие в работа в предприятия с непрекъсваем режим на работа работодателите предпочитат въвеждането на сумирано изчисляване на работното време.

Каква е разликата относно извънредния труд при СИРВ?

Разликата се състои в това, че работодателят има възможност до края на периода на СИРВ да компенсира часовете извънреден труд а дори това да не се случи, извънредният труд се заплаща по т.4 на ставка 50% над надника.

Зачитане като осигурителен стаж

Считано от 01.01.2005г., извънредният труд се зачита за осигурителен стаж и се включва в образец УП-3 при пенсиониране.

автор:Боряна Георгиева

#извънредентруд #КТ #СИРВ