Прекратяване на трудов договор по молба на лицето
- accountingnews
- Dec 22, 2017
- 3 min read

Прекратяването по молба на лицето е една от най-честите причини за прекратяване на трудовия договор. Преди да се стигне до реално прекратяване обаче, трябва да получим молба от служителя или работника, с която той изявява желанието за прекратяване на действащия трудов договор.
Твърде често работникът вписва следния текст “Моля договорът да бъде прекратен от ........../дата/. В случай че молбата ми не бъде приета, нека да се счита за предизвестие”
Подобна формулировка макар законово издържана е доста неточна и неудобна както за работника така и за работодателя.
Защо е така:
Съгласно чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, прекратяването на трудовия договор може да бъде извършено по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието
С други думи работодателят има 7 дневен срок да вземе отношение по молбата. Едва след това може да приемем, че влиза в сила втората част на текста от молбата на служителя, но не от датата следваща датата на връчване както е съгласно чл.326 от Кодекса на труда, а след изтичането на 7 дни, респективно след отговора от страна на работодателя.
Много често в практиката договорът се прекратява в 30 дневен срок от връчването на молбата, което при така изписания текст е неправилно.
Текстът е редно да бъде разделен в две отделни молби
При прекратяване по взаимно съгласие молбата трябва да гласи
“Моля договорът ми да бъде прекратен от дата ..........
При прекратяване с предизвестие текстът, който трябва да се изпише е
“Съгласно чл.326 от Кодекса на труда желая да прекратя договора, считано от ………. /като се визира конкретната дата, на която изтича предизвестието”
Да разгледаме пример, в който е връчено предизвестие от страна на работника, който има желание да отработи срока на предизвестие си,но поради някаква причина работодателят не желае това
Какви грешки могат да се допуснат в тази ситуация:
1. Работодателят прекратява договора с работника от по-ранна дата по взаимно съгласие.
Взаимното съгласие е писмено изразено съгласие и за двете страни да прекратят трудовия договор от конкретна дата. Това,че работникът желае договора му да се прекрати след 30 дни не дава право на работодателя да го прекрати от по-ранна дата. Ако желае работодателят да прекрати договора на основание чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда в срока на предизвестието, то той е задължен да отправи. Предложение до работника и ако такова е постигнато, прекратяването може да се счита за правомерно.
2. Работодателят прекратява договора на основание чл.326 от по-ранна дата
Прекратяване на това основание е допустимо, но работодателят твърде често пропуска, че дължи обезщетение на основание чл.220 ал.2 от Кодекса на труда.
Чл. 220 ал.2 КТ Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата странаобезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.
От друга страна в случай, че работникът желае да прекрати договора преди изтичане на предизвестието, хипотезите отново са две:
1. Работникът може да предприеме процедура по прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните, като подаде молба до работодателя за прекратяване на договора по взаимно съгласие от конкретна дата или като не посочи такава. В случай че работникът входира своята молба при работодателя за прекратяване на трудовия си договор но не посочи дата, то работодателят има право през следващите 7 дни да приеме молбата от произволна дата в рамките на този 7 дневен период
2. Работникът при липса на взаимно съгласие на страните, може да входира заявление при работодателя,че не желае да отработи предизвестието си и е наясно,че дължи обезщетение съгласно чл.220 ал.1 от Кодекса на труда
Чл. 220 ал.1 страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В практиката много често работодателят удържа това обезщетение от последната заплата на работника или служителя. Това е груба грешка. Обезщетението на основание чл.220 ал.1 от Кодекса на труда се внася доброволно с ордер или се търси от работодателя по съдебен път.
Автор: Боряна Георгиева
Comments